16.11.2016
Не съм писала ревю на книга от доста време, даже зарязах поредицата "Какво прочетох този месец". Интересното е, че колкото по-малко пиша за книги, толкова повече чета. През последните месеци прочетох няколко много интересни заглавия.
"Влакът на сираците" на Кристина Бейкър Клайн ме впечатли с факта, че тези влакове наистина са съществували (от 1854-та до 1929-та година в Щатите). Тяхната цел е била да превозват сираците от големите източни градове до фермите назапад. Тази система е била предшественик на попечителската система в САЩ. Целта на влаковете е децата да бъдат отгледани от семейства, а не да живеят по улиците в големите градове. За нещастие, много от фермерите вземат деца само за да ги използват като работници. Нямало е и никой, който да защитава правата на децата, и много от тях са ставали жертви на насилие или са живяли в ужасни условия.
"Влакът на сираците" не е документална книга, а художествена литература. Действието в книгата се развива в днешно време. Моли е на седемнадесет години и живеее в приемно семейство. Тя трябва да положи обществено полезен труд и по този начин се запознава с възрастната вдовица Вивиан. Вивиан е била едно от сирачета във влаковете за сираци. Книгата се разказва главно за нея и за премеждията, през които преминава. Историята много наподобява "Оливър Туист".
Честно казано, докато не стигнах до средата на книгата, си мислех, че този влак е измислен. Тези деца са преживели наистина много. Кристина Бейкър Клайн прави голямо проучване докато пише книгата и говори с хора, които са били сред сираците във влаковете. Тези деца са били буквално като роби за много от фермерите. Харесах факта, че книгата разказва и за психическите последствия от детството на Вивиан.
"Влакът на сираците" ще допадне на много хора и бих я препоръчала на всеки.
