30.03.2016
“И дъхът стана въздух” е книга, която много от познатите ми чакат с нетърпение да се появи на български език. Доколкото разбрах, това ще се случи съвсем скоро. Българската корица този път много ми харесва. За тези от вас, които не са чували още за тази книга, “И дъхът стана въздух” е мемоар за живота на неврохирурга Пол Каланити. Той вече не е сред живите, губи битката с рака на белите дробове през 2015-та. Каланити пише “И дъхът стана въздух” през последните дни от живота си. Даже реално не успява да я довърши и епилогът е написан от жена му. Каланити умира на 37 години.
Книгата определено не беше това, което очаквах. В повечето ревюта прочетох, че е накарала хората да се замислят. Аз предполагах, че ще е за смисъла на живота и ще ме накара да оценя това, което имам днес и сега. Книгата е главно за смъртта, тя присъства във всяка глава. Наистина ме накара да се замисля, но за неща, за които никога досега не съм се замисляла.
Пол Каланити пише много красиво и увлекателно. Не се заблуждавайте, че авторът е лекар. Като тийнейджър Каланити иска да бъде писател. Той се интересува много от смисъла на живота и чете много книги на тази тема. В крайна сметка решава да стане лекар като баща си.
Книгата е разделена на две части. Първата разказава за детството му и за работата му с пациенти. Тази част от книгата на мен лично не ми беше много интересна. В нея се разказава много за отношенията лекар-пациент и за емоциите през които минават хората, които се борят за живота си. Ако сте медицинско лице, тази част от книгата ще ви бъде много интересна.
Втората част на “И дъхът стана въздух” разказва за борбата на Пол с рака. Той е изправен пред редица решения - дали да продължи да работи, дали да има дете, дали да продължи по плана си за живота или да прекара остатъка от времето си по различен начин. Над тези въпроси се замисля и читателя. Може да не се съгласите с решенията на Каланити. Аз лично знам, че бих постъпила по различен начин. Просто, преди да прочета книгата, не знаех тези неща за себе си.
“И дъхът стана въздух” е тежка книга, но не е мелодраматична. В зависимост от личните си преживявания, ще я възприемете по различен начин. Книгата е мемоар, но фокусът не е върху Пол, а върху въпросите, които го вълнуват. Той не разказва много за живота си. Интересна тема, която не бях срещала в друга книга, е как да умреш достойно.
Предполагам, че всеки ще има различно преживяване с тази книга. Това беше моето. “И дъхът стана въздух” е интересена книга и не бях чела досега нещо подобно.
